добре де, мамкамустара, явно трябва да си държа всичките емоции закопани дълбоко в себе си защото когато ги изложа напред това разстройва всички и пак съм аз виновната и пак някой се сърди и пак аз оставам с разочарованията. ебати, цялата тая гадост и болка да я държа в мене докато ми се доповръща, не знам как ще оцелея така.
на китката ми вече летят ято пеперуди. хич и не питайте.
чак ме боли от хора.
писна ми от хора.
писна ми от спомени, писна ми от вси-чко.
един ред не мога да напиша. щото очите ми са замъглени от сълзи, а зрението ми е почернено от кръв, дето ми е в главата вместо мозък.
страхотно, честно.