Когато умираха нощите
И аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.
~
Петя Дубарова
сряда, 23 февруари 2011 г.
Още като казвам 'с Вальо мислим един Пловдив да направим пролетта' и ми става хубаво.
не е нищо особено, просто да споделя, че ми се пътува някъде.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
По-нова публикация
По-стара публикация
Начална страница
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар