И аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.
~Петя Дубарова

понеделник, 14 февруари 2011 г.

15+2

Mалко нервничене

Едно малко и сребърно, което явно ще ми прави компания дълго време

 Малко и поплаках, де.
 Малко... много обич.
 Много вятър.
 Още обич.
 Малко рок.
 Малко рок
 Още обич
 Семейни снимки
Малките неща са важни.
Или, както каза един приятел, 'абе кой идиот снима 300 снимки за 2 часа?!'
Още една папка в хилядите спомени.
Вече девет гигабайта спомени.
Боже, какъв живот.
Седемнайсе може и да е кофти, но поне го посрещнах с трясък.
Въздиш от в
Лепенки:

1 коментар:

  1. wanderlust15 февруари 2011 г. в 9:45

    как може седемнайсе да е кофти?! седемнайсе е най-яката възраст!
    и честит рожден ден с ужасно закъснение, пролет. <3

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)