Блогвам, докато чакам идиотите ми да ми се струпат всичките тука да посрещнем 2011 с гръм и трясък.
Миналата година нямах нито resolutions, нито очаквания и, о Господи, колко хубава година беше. Слънце, живот, паркове, живот, трева, зелено, небета, пътища, усмивки, сълзи, покриви, живот, живот, ЖИВОТ.
Тази година пак така, че и още по-добре. Тръгвам вече. Заминавам. Няма обръщане назад, няма да гледам какво ще става, какво ще има, какво ще няма, вече го усещам, ще дойда с едно шумно бум, гледайте ме само, ще експлодирам като супернова и няма да се спра.
Весело изкарване на всички! А бурята ми идва към мен, шумна, шестнайсетчовечна, прекрасна, топла.
Вкъщи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар